Автогенна кост

autologous bone Автогенна кост

www.salifarif.com    www.dentalimplants.bg    www.drlazarevski.com    www.dentalxp.com    Адрес на нашата практика    Зъбни импланти 

Автогенната кост се счита за златен стандарт при костно аугментационните процедури, поради високата успеваемост и предсказуемост на резултатите при всички методи, в които се използва. Добиването на автогенна кост изисква донорно място, което може да е екстраорално или интраорално. Най-подходящите интраорални донорни места за събирането на автогенна кост са симфизата (областа на брадичката) и възходящия клон на долната челюст, също така и crista zygomatico-alveolaris и тубера на горната челюст. Предимствата на интраоралните донорни места за събирането на автогенни костни присадки са няколко: не се изисква намесата на друг специалист за добиването на присадката, като същевременно се избягва и второ оперативно поле екстраорално; процедурата се извършва едноетапно с локална анестезия орално.

Плазма богата на растежни фактори   Полезни линкове   Галерия със снимки    Избелване на зъби    Д-р Александар Лазаревски

При събирането на автогенната кост е наложително съобразяването с анатомичните структури на донорното място. Това налага процедурите за препариране на костта при получаване на костен графт да се извършват минимално инвазивно, атравматично и с минимална ширина на костната трепанация.

autologous bone collection

Събиране на автогенна кост - тук може да видите видео демонстрация

В конкретния клиничен случай се използва ACM фрезата на производителя NeoBiotech.

Костозаместването е възможно, понеже костната тъкан за разлика от другите тъкани има способността да регенерира напълно, ако се осигури пространство в което да расте. Биологичните механизми водят до образуването на нова напълно интегрирана област от естествена костна тъкан, като се замества присадковия материал. Тези механизми, които дават основание за присаждане на кости са остеокондукция, остеоиндукция, остеопромоция, остеогенеза.

Остеокондукция - костозаместващия материал служи като скеле за нов костен растеж, така че собствената кост да я възпроизведе.

Остеоиндукция - стимулиране на недиференцираните костни клетки до диференцирането им до остеобласти, след което започва сформирането на новата кост. От остеокондуктивните клетъчни медиатори най-широко изследваните са костните морфогенетични протеини BMPs.

Присадка (костозаместител), която е остеокондуктивна и остеоиндуктивна не само ще служи като скеле за нов костен растеж за съществуващите остеобласти, но и ще доведе до образуването на нови остеобласти ► Теоретично насърчаване на по-бързата интеграция на присадката.

Остеогенеза - живите (жизнени) остеобласти от присадката (автогенна кост) допринасят за растежа на нова кост, което се генерира заедно и с другите два механизма.

  Остеокондукция Остеоиндукция Остеогенеза
Алопласт + - -
Ксенографт + - -
Алографт + +/- -
Автографт + + +

Автографт - при костозаместването с автографт костната присадка се взима от същия индивид т.е. пациента реципиент в същото време си е собствен донор (собствената кост на пациента се счита за златен стандарт в костозаместването, поради ред причини както се вижда на горната таблица)

Алографт - като автографта тези костни присадки се придобиват от хората, като разликата е че се придобиват от други индивиди (донора е друг индивид от същия вид). Алографта се придобива от трупове, които са дарили костите си, така че да може да се използват от нуждаещи се хора (типични източници са тъканните банки и в частност костните банки).

Ксенографт - костозаместителя е с произход от видове, различни от човешкия (например: говежди или свински ксенографт). Обикновено се предлагат като калцирана матрица след деминерализиране и депротеинизиране или изсушаване чрез замръзяване.

Алопласт - присадки могат да бъдат направени от хидроксиапатит, естествен минерал, който е също така основен минерален компонент на костите. Те могат да бъдат направени също и от биоактивно стъкло.

      алографт алографт алографт

Различни приложения на алографт RegenOss (състои се от 70 % кортикална и 30 % спонгиозна кост) при: запълване на костни дефекти в имплантологията (особено при имедиатно имплантиране); синуслифтинг (процедура за повдигането на пода на горночелюстния синус); пародонтална хирургия (корекция на костни дефекти)